История
В тъмната и мрачната епоха на националното робство и социален гнет , създаването на училище в Бяла черква е голям подвиг , велико прозрение за ролята на училището в бъднината на народа ни , най-ярка проява на непокорния български дух и националното съзнание. В просветно отношение Бяла черква в миналото е заемала едно от първите места в тогавашната Търновска околия. Бяла черква е била духовно средище и разсадник на просвета и образование на почти половината от селата в бившата Търновска околия.
До 1835 г. обществено училище в Бяла черква не е имало. Децата са учили по къщите. Сведение за първото обществено килийно училище има от 1835 г. Средствата за неговото изграждане са дадени от Илю Чорбаджи от Копривчица – чичо на революционера Тодор Каблешков.
Пръв учител в новоизграденото училище станал Дионисий Казака. Той учел децата на четмо и писмо , смятане и по-късно на славянска граматика.
През 1858 г. било изградено ново училище. То било голяма двуетажна сграда с пет стаи на втория етаж и три дюкяна на първия. Издигало се в центъра на селото на мястото на сегашната църква и камбанария. За времето си тази сграда била най-голямата и най-хубавата. През 1860 г. тази сграда било открито взаимно новобългарско училище , в което идвали да се учат и деца от околните села.
От 1835 г. до Освобождението в Бяла черква са учителствали повече от 10 учители. В списъка на учителите , учителствали до 1876 г. се нареждат имената на: Дионисий Казака , Кръстю Василев от В.Търново , даскал Янко и даскал Цачо от Дряново , куцото даскалче Георги от Габровските колиби , Иван Овчаров от Шипка , Драгия Ненов , поп Димитър , Цанко Райков , Бачо Киро Петров , Васил Петков , Райчо Иванов , Атанас Дончев , Ганьо Стоянов , Ирина Бачо Кирова – всичките от Бяла черква.
През 1840 г. даскал Цачо донесъл Паисиевата история от Дряново и я преписал в училището. Най-голям принос за издигане на училището и за общото културно развитие допринесъл народният учител , общественик и революционер Бачо Киро Петров. От 27 учителски години 16 са в родната Бяла черква. Дейността му като учител е високо оценена от неговите съвременници , за което свидетелстват дописките в периодичния печат.
1874 г. – в Бяла черква се открива самостоятелно девическо училище по инициатива на Бачо Киро. Девойките трябва да се учат , за да могат добри майки и възпитават достойни синове , които да работят за общото дело. Само тогава отечеството може да се освободи от тежкото робство. Първата учителка била Ирина Бачо Кирова.
През 70-те години настъпил нов подем в развитието на народното училище , чрез въвеждането на звучната метода и класно-урочната система на обучение. Бачо Киро бил един от първите , които с голямо усърдие ги изучавал и прилагал. За общия културен и просветен разцвет на селището безспорно огромно влияние оказва училището с добре подготвените и патриотично настроените учители.
Голяма роля за общото културно развитие на Бяла черква след Освобождението допринасят училището , читалището и различни други организации и дружества. До 1876 г. в селото имало основно и класно училище. След Освобождението двете училища продължили да работят и се развиват. През 1889 г. е построено четвъртото по ред училище. Изградено е от камък и тухли на един етаж с девет стаи.
От 1889 г. до 1913 г. тук се учили учениците от началното и класното училище. През 1920 г. то е надстроено с втори етаж , на който се учели учениците от прогимназията.
През 1912 – 1913 г. е построена самостоятелна сграда за основно (начално) училище. Това е петото по ред училище – голяма двуетажна сграда , строена със средствата на общината. От 1913 г. в него останали да учат децата от основното училище , а в сградата , строена през 1889 г. и достроявана през 1920 г. се учели учениците от прогимназията. От 1913 г. училището носи името на Бачо Киро Петров. В сградата на прогимназията по-късно се помещавала непълната смесена гимназия , която носела името на Цанко Церковски. До 1935 г. в Бяла черква са построени пет училища , от които първите три са съборени като неподходящи.
В основното (началното) училище учителствали предимно учители от Бяла черква: Антон Кожухаров , Димитър Иванов , Йоаким Василев , Димитър Куев , Трифон поп Гавраилов , Ангел Бакев , Ильо Ганчев , Теодосий Бачо Киров и др.
В края на 19 в. и началото на 20 в. постъпили нови добре подготвени учители от Бяла черква и други съседни села. Това са: Иван Петков , Райко Кожухаров , Петър Стоянов , Йосиф Петков , Крум Цочев , Тодор Луканов , Жвко Петров , Григор Киров , Владимир Илиев и Пена Генчева – всичките от Бяла черква. От други селища са учителствали: Евдокия Генова , Мария Панайотова , Екатерина Аврамова , Мария Георгиева , Елена Панайотова , Вера Михайлова от Търново ; Рада Иванова и Васил Мавликов от Габрово. След 1918 г. педагогическа дейност развивали: Цветана Цачева , Живка Русанова , Правдина Захариева , Йордан Русанов , Иван пенчев , Димитрина Николаева и Здравко Бакалов.
Класното училище в Бяла черква е открито през 1874 г. То е прекъснало дейността си през 1876 и 1877 г. и е възстановено отначало с един , а после с два и с три класа. От 10.09.1892 г. то имало три класа със 101 ученика. От тях 39 са от Бяла черква , а останалите от околните села. Почти през всичките години от Освобождението до 9 септември 1944 г. в прогимназията на Бяла черква са се учели ученици от съседните села , дори от ловешко , Свищовско и севлиевско. Училището притежавало голяма библиотека.
През 1928 г. училището станало смесена районна прогимназия с 6 паралелки и 8 учители. Директор на прогимназията бил Иван Райков.
Към прогимназията имало създадени две дружества: „Въздържателно” и „Червен кръст” , ръководени от учителите Дончо Йосифов и Мария Несторова. В тях участвали 147 ученика. През 1917 г. била създадена ученическа спестовна благотворителна каса с председател Иван Райков Бойчев.
От 1934 до 1937 г. в състава на белочерковското училище влизали учители не само от Бяла чуерква , а и от селата Вишовград и Росица.
През 1914 г. смесената прогимназия престанала да съществува и на 22 август била открита непълна смесена реална гимназия. Тя продължила да работи цели 20 години и е закрита след преврата на 19 май 1934 г. Както прогимназията , така и непълната смесена гимназия са били средищни. Непълната смесена гимназия е била средищна и тук идвали да се учат ученици от съседните села. Най-много ученици имало през учебната 1920 / 1921 г. – 219 ученици , от тях 91 от Бяла черква. Пръв нейн директор е бил Йосиф Христов , а след него Илия Димитров , Иван Райков , Васил Салабашев , Минчо Зидаров и Камен Абрашев.
През 1918 г. по предложение на директора Н.Грънчаров е организирано ученическо дружество за наука и възпитание „Бачо Киро”.
В началото на 1920 г. в Бяла черква е разкрит учителски институт за подготовката на редовни прогимназиални учители с двегодишен курс на обучение и с две групи: историко-филилигически отдел и физико-математически отдел. Институтът съществува три години. Закрит е след Деветоюнския преврат през 1923 г. Директор е бил Илия Димитров от Бяла черква. В този инститеут учителствал Тодор Павлов. Той оставил незаличими следи и спомени сред въпитаниците си и населението. Тук учителствали още: Петър Калканджиев , Стефан Димитров , Мария илиева , Димитър Петрушев и др. Завършилите добивали права на редовни прогимназиални учители. Възпитаници на института били Илия Иванов – режисьор в Софийската народна опера , Бочо Бочев – диригент на хор „Бодра смяна” и др.
През 1927 г. в Бяла черква отворило врати специално коларско училище , което работило до 1932 г. В продължение на пет години то подготвяло ученици за майстор-колари. Помещавало се в дюкяна на георги Марков Калчев и Цанко Станев. Негов директор бил Никола Добрев от Разград , а учители – белочерковците Никола Личев , Георги Антонов , Иван Енев и др.
В Бяла черква през 1934 г. е открита лятна детска градина , една от първите в Павликенския край. На 1 март 1937 г. е открита детска градина за предучилищна възраст с 42 деца. Първите детски учители са били: Вера Щерева Бъргазова от Русе , Донка Ангелова Петрова от Плевен , Целина Цачева , Анка Досева и др.
Учителите от Бяла черква били обединени и членували в Павликенското околийско учителско дружество. Основано било по инициатива на Антон Цачев и Ангел Генов Бакалов от Бяла черква. На 20 март 1894 г. те изпратили покана до учителите в Павликенска околия , която била отпечатана в „Селски вестник” , издаван в с. Мусина от Гено Недялков. На 10 април 1894 г. в Бяла черква е свикана сбирка на учителите от Павликенска околия , съчетана с местния събор. Разискван е въпросът за основаването на дружество и за неговият характер. За председател на дружеството е избран Антон Цачев от Бяла черква.
В наши дни с изменение на изискванията в училището се измениха и методите и формите на обучение. Това налага подобрение на материално техническата база.
Училището разполага с компютърен кабинет , физкултурен салон , спортни площадки за баскетбол , волейбол , хандбал и футбол.
Възпитаници на Основно училище „Бачо Киро” са: Цанко Церковски , Райко Даскалов , проф. Алескандър Бурмов – първият ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” , проф. Иван Панчев , проф. Георги Атанасов , проф. Георги Петров и др. , както и мното научни работници , лекари , инженери , агрономи , учители , журналисти и др.
Днес , от върха на 177 години от раждането на белочерковското училище , ние днешните потомци , разбираме с ум и сърце смисъла на това велико дело , което се въплатило трайно в историята и душевността на народа. Към това училище ние се отнасяме с уважение и дълбок синовен поклон.